Защо "и 100 потни негри не могат да ти причинят това което сам си направиш"? Просто е: човек, пък ако не човек, то аз имайки презумцията да подредя нещата правилно, да намеря правилния начин, оплесквам всичко и го правя като че съм Пикасо. С тая разлика че Пикасо го е превърнал в изкуство неговото. Сега към същината на историята. В началото всичко беше хаос - така започва всичко, че и вселената даже. Е така започна и при мен. Тийнче изпълнено от хаоса на човешките взаимоотношения. Нали знаете оная тежка възраст в която започваш да преоткриваш взаимоотношенията. Лошото и е че в нея всичко се случва с такава зашеметяваща скорост, че тъкмо когато решиш че си намерил начина да се докоснеш до хората, те вече са се променили и настава объркването: мамка му не беше ли тва начина бе... не е ли това. Та в тая сложна възраст аз уж бях намерил някакъв вътрешен покои поне за себе си. И то как. Вианги съм бил човек, който обича програмата, предначертания път, който да следвам щото без него започвам да се губя. Губя се в света често между другото, но това не е синдром от който страдам само аз. Та бях намерил своя път, и си мислех че зная какво търся и точно в това се корени Грешката на всеки човек, ако не на всеки то поне това е корена на моята. Защо? През едно дълго време от живота си - човек скритичко си създава илюзорен свят, с фалшиви или не чак до там фалшиви, но неправилни идеали, създава си фантастични образи и допълва характерните им черти с някакви негови си, според него идеални. С времето когато започнеш да се срещаш с различни хора, започваш да срещах, едно от "любимите" си качества в един в друг. Но рядко се срещат повече от 2 от "хубавите" качества на едно място в 1 човек. Но когато видиш някой който комбинира 4 на паример започва самозаблудата. Първоначалното впечатление е - ооо фак това е то, намерих човека, който съм търсил цял живот. Кажеш ли си подобна глупост, изречеш ли мисленно тая лъжа - свършен си. Първия път когато почти разбрах това беше преди няколко години. Точно в периода на съвършен хаос, в пика на тийнейджърството едно девойче ме намери в интернети и започна да бълва прекрасни неща по мой адрес. Малко по-голяма, красива и секси. какво му трябва повече на един 17 годишен, пък и нещата които говореше.. Беше интересно в началото и след 20тина дни се видяхме. Имах късмета бих го нарекъл да попадна на абсолютен професионалист в искуството на овъртането. За 3 дни така ми завъртя главата че бях на друга планета. И тъкмо когато си казах, перфектна е - тя е момичето което винаги съм търсил, искам я.. треперя покрай нея - дойде информацията. Имаше приятел и искала да бъдем само приятели. Естествено като всеки млад юнак, реших че ще си я спечеля, беше ми криво че не мога да си я взема, но исках да направя всичко по силите си за да я завоювам. Глупостта на глупаците. 9 месеца вървях сам срещу себе си. Не знам дали можете да си представите какво е 9 месеца всеки ден да осъзнаваш колко безсилен си и че мацката която обичаш по някакъв начин, е с друг. Няма да ви разказвам за начина по който се раздавах за нея. само ще кажа, че каквото се сетите - правил съм го: унижавал съм се даже. Но в един момент осъзнах доста неща: 1во разбрах че не мога да бъда женски полов орган до края на живота си, 2ро осъзнах че тя няма нищо общо с това което търся (забележете - все още имах изградени идеали за "Момичето"), разбрах че тя е играч от класа, който умее играта на високо ниво и аз за нея съм просто тренировачния обект, човека който един вид и казва - ти все още можеш, виж какво можеш да правиш с мен. Видях целия модел на нейното поведение от страни, и когато се убедих че аз преди всичко съм човек и имам силата да се оттърся от съществото което ме беше обладало. Направих го. не само я разлюбих, ами започнах и да изучавам изкустовто на играта, с времето започанх аз да си играя с нея. Но това момиче въпреки всичко не е от вчера и както аз виждах нейните методи, тя виждаше моите. Общо взето още си говорим с нея, тя вече е напълно наясно че не може да припари до съзнанието ми, аз съм наясно че до нейното изобщо не искам да стигам. С времето обаче изградихме интересни взаимоотношения и сега сме двама души, които истински се подкрепят при нужда. Аз винаги съм там когато тя има нужда от рамо, но и тя винаги е до мен когато аз имам нужда от подкрепа.. Толкова врме играхме играта с нея че в крайна сметка станахме по някакъв начин близки един с друг, изградихме истинско приятелсвто между момче и момиче.. стрнано винаги съм го отхвърлял като възможност но ето го има го. И противно на очакванията сексуалния момент го има. Сваля ме се от време на време, играем си, но приятелството си остава, странно е. И така след нея дойде ново време. Беше се минало време и аз започнах да порасвам. След като завършх училище, започнах работа. Навлязох в света на друг тип хора, на какви ли не хора и започнах да намирам себе си отново. Но това не ме удовлетворяваше, исках да стана студент, харесах си специалнсот и започнах да изграждам нова програма която да следвам, нов ред който да диктува живота ми, защото аз без ред някак не можех. Подготвях се 1 година и успях, кандидатствах и ме приеха хубава специалност. Реших че лятото преди да започна в университета ще си почивам малко и след това ще се стегна и започвам стабилното четене. И в един прекрасен ден, си отворих акаунта в един сайт за запознанства, който наиситна направих буквално на майтап в едно кафе. Бях сложил най-смешанта снимка поза тип батко ви арни от едно време, с най-стандартното бозливо описанийце което можа да ми дойде. Изобщо толкова нискокачествена изработка на нещо не бях правил. Не бях влизал страшно много време, може би 3 месеца, но кагато го направих се оказа че имам 1 писмо вътре. Точно както бях написал в описанието "искам 1 човек в този сайт, който...." и ето го него, появи се тоя човек. Едно момиче ми беше писало нещо тип: как искаш някой да те оцени като човек, когато си сложил такава снимка". Интересно подхвана темата, аз все още се връзвах на "интересни" хора и отговорих. Говорихме 1 месец там, тя беше в друг град през лятото, и общо взето говорихме по скайп почти непрекъснато. Тогава си казах, това момиче е интерсно, може пък да се получи нещо сериозно. И на там вървяха нещата. Дойде тя и се видяхме. И това беше преломния момент.. нещо в мен крещеше - махай се веднага от тука, тичай със скоростта на дива свиня майка към най-близкото такси и не се обръщай! Но не го направих, реших да видя какво ще се получи. Тук е мястото да кажа че човек има вътрешен усет за нещата, който е 100 пъти по-добър от който и да е приятелски съвет, майчински, бащински или какъвто и да е друг. Не ми харесваше това момиче, както ви казах нещо от вътре ме буташа настрани от нея. Но излизахме, на 3тата среща тръгнахме.. при мен трета среща явно е решаващата, ключовата.. Тя започна да говори най-хубавите неща които един мъж може да чуе, искала сериозна връзка, била най-вярната, втръснало и от безразборен секс и искала да се отдаде изцяло на един човек.. СТОП! Чухте ли това което аз чух?!? Писнало и от безразборен секс, какво трябва да значи това. Какво искаш да кажеш че си правила в миналато?!? И това беше крапътния камък, който обърна каруцата - съвсем се отказах да се напрягам, реших че каквото стане това ще е, така или иначе това определено не е момичето което търся (забелязвате ли че все още пазех "идеала") И така и правих, излизахме, тя искаше всеки ден да се виждаме, да спя у тях ако може всяка нощ, тя идва у нас, но аз все пазех дистанция. Това по едно време започна да пречи и на двамата. Тя все се чудеше защо не мога да се отпусна и тн. Плака няколко пъти за това че бившите и все били влюбени в нея а сега аз не съм бил. И от тук насетне тя реши да включи всички женски манипулатвини номера които знаеше. Даже ми го каза, но аз нали ви казах какво отношение имах.. Реших че каквито и номера да играе, не може да ме преобърне, вече бях гледал един филм, бил съм въртян, не бих допуснал 2ри път. Но тогава не се съобразих с едно изключително важно нещо. Ние бяхме непрекъснато!!!! заедно. Дори един човек да ти е МНОГО неприятен, а тя не беше неприятна, прсото не ми харесваше, пак започваш най-малкото да свикваш с него. Около 2 седмици всеки ден говорихме за тва как нещата не се получават, говорихме за това какво искам, какво искаме ние и накрая се стигна до това какво иска тя. Няколко пъти щяхме да късаме през тоя период но аз все нещо не исках да остана сам и да си загубя сигурното нещо в ръцете.. Усетихте ли какво стана, аз не ислах да си изгубя сигурното нещо. Тя разбра това! аз бях спрял да играя играта одавна, но тя тепърва започваше. 2 седмици бяхме на доизживяване и накрая се разделихме. С усмивка честно казано и двамата си наговорихме хубави работи на раздяла и се освободихме един от друг. И тук започна моя ад. На следващата вечер вече бях в ужас. Тя беше успяла много точно да засади семенцата на съмнението. В началото може би наиситна искаше да се опита да има сериозната връзка, и да дава всичко от себе си за нея, но с времето се беше отказала и тя използва това като катализатора в уравнението. Първите 5 дни се самоизяждах: 1во защото вече бях свиканл с нея, всеки ден бяхме заедно, 2ро изгубих нещо, което с времето бях приел за МОЕ (това е нещо много важно, как един човек неусетно, мнооого неусетно се привързва към друг и в момента в който осъзнае че другия вече не му принадлежи или никога не му е принадлежал започва да го яде вътрешното чувство). 3тото нещо беше - дали аз сам не прогоних най-хубавото нещо което ми се беше случвало до сега? - Тоя ужасен въпрос НИКОГА не си го задавайте - води до гастрит! Естествено че не! Щом нещо се е случило по даден начин, то със сигурност това е най-доброто нещо което е можело да ти се случи изобщо!. Трябваше да мине доста време преди съвсем да преодолея всяко съмнение и всяка частица на душвена отрова която излизавах в раните си. Но и това не закъсня прекалено. Както ви казах, тя беше започнала да манипулира всеки разговор, всеки час през послендите няколко дни от нашата връзка, тогава някак напълн обях забравил за Играта но тя беше започнала да мести фигурите доста умело (сега от страни виждам всеки нейн ход) и за да се убеди че агонията ще е пълна, защото тя не знаеше дали наиситна номерата са минали, дали е изиграла партията качествено, един ден взе че ми каза че приятелят и бил у тях. Има много начини да играеш играта, аз самия занм поне 3, но това си беше кръчмарско изпълнение. минаха се няколко часа и отново писа, но с пояснението че с тоз човекчец правили смао секс, не и бил приятел но нямалко как да ми обяснява тогава. И това беше. Съвсем се убедих че няма такова нещо като идеалния човек, съвсем ясно ми стана че идеал не може и да има. Дори да виждаш у някого точно това което винаги си търсел, няма никаква гаранция че тоя човек е добър просто като човек. Има всякакви хроа. И това че си намерил някого който по нещо прилича на оня образ който си създал в главата си означава само и единствено че още не си патил от такъв човек. Да не говорим че никой не знае какво е най-доброто нещо което може да получи. Просто трябва да се оглеждаме да не изпуснем някого, който може би е хилядократно по-добър от иделания образ, но винаги помнете че тоя човек който е хилядократно пъти по-добър от изкуствения образ е преди всичко човек. Искам да ви кажа, че човек е това което е. Първо онова момиче ми говореше как била много лека прди, как вече не искала да бъде такава, как вече имала други идеали, няколко седмици по-късно вече ми говореше, как била на 20 и сега и било времето да ходи мъже и не искала нищо сериозно защото когато станела на 30 щяла да има семейство и да бъде отдадена майка. Забележете че човек си остава това което е! И на 20 и на 30 човек никога не се променя.. каквато е такава ще си остане. Желая и късмет и щастие, но такива жени за мен са чисто и просто уличници. Много неща изкачат във разните връзки на хората. Също така разбрах, че човек не трябва да сваля гарда поне първите 4, 5 месеца. щото просто мъжете по-бързо се привързват към жените отколкото те към нас. Тоест играйте играта полвоин година, псоле ако искате лазете по земята пред дамата, тя вече ще се е привързала и няма да има нищо против мисълта че вие сте и в кърпа вързан. Ако преди това и покажете че вече може да бъде спокойна, че сте си нейн изначало - обречен си пичага, по-добре отивай да си търсиш друга, щото мацката ти в моемнта си търси друг, който още и е интересен;) разбрах и че няма хубав и лош човек, човек е такъв какъвто му позволиш, какъвто го предразположиш да бъде! Това е много важно! Оглеждайте се за хора покраи които се чувствате добре като личност и вижте вие какви ги карате да бъдат, това е първата и решителна фаза в човешките взаимоотношения! Но това не е точно края на историята. В момента съм на пък да направя друга грешка. Понеже се уморих от играта. Писна ми, за това реших да пробвам с чистота до къде може да се доведат нещата. като показваш уважение и интерес към един човек до никъде. И понеже пробвах няколко комбинации с тазлични момичета ще ви кажа от опит, че ако не играете играта в началото сте обречни.. но с времето се разкривайте малко по-малко защото без да се разкриете се отдалечавате от половинката си и се губи спойката между вас.. ако изкарате година започнете да си вярвате на нещата които говорите и ако забележите че между вас вече има изградено доверие, и наистина се отпуснете и се наслаждавайте на връзката си, ако обаче започнат неразбирателсвтва и усетите че нещата нещо не са съвсем чисти на мига започнете да си търсите друг човек, но останете с първия. Играйте играта малко по женски, като при маймунките - докато не се хванат за клон не пускат първия. това само ако изобщо искате връзка. Ако не искате, а предпочитате животинския секс вие си знаете най-добре как става тва. Аз предпочитам връзктие, много по интересни са.. всяка учи на нещо. от всяка разбираш нещо ново. А и още нещо което разбрах. При раздяла усещането винаги е едно и също, независимо с кой се разделяш, просто хората са различни чувстото е същото.. всяка раздяла е болка независимо какъв е бил човека с който си бил. И често се случва, да не кажа винаги (защото базата ми в това отношение все още е бедна) човек страда за един човек до момента в който не си намери по кой друг да страда. Не е задължително да е при всеки, и не винаги е така, но в общи линии дори когато си щастлив с един човек все още нещо те яде от вътре за предишния преди него, докато настоящия не стане бивш и ти започваш да страдаш зверски по него и ако се появи нов, малко по малко страднието по предходния намалява но го има и т.н. Ако греша поправете. Приемам всякакви мнения. Не съм най-опитния но не съм и вчерашен. И искам само да кажа, че аз все още пазя в себе си детската чистотна на наивността, че има някъде човек, който да е напълно спокоен да се разкрие пред теб и ти да си напълно спокоен да се разкриеш пред него и прсото така да си паснете, така да се допълните че да сте идеалната, съвършенната комбинация - заедно да се превърнете в едно цяло изградено от съвършенните половинки. Съвършенни в смисъл на това че самите недостатъци на двамата така си напасват че погледнати отстрани двамата са като едно съвършенно цяло.. последното изречение нещо ми избяга.. Но дано ме разбрахте. Тоест, колкото и да са ви цакали с топла бира - винаги пазете в себе си оная чистота, защото и само 1 човек да я заслужава, ако у вас тя е мъртва и не можете да му я дадете... наистина ще е жалко. Тук вече идва върпоса как да разберем кой заслужава.. Ами не разбирайте нищо - чувствайте. Както ви казах в началото у всеки човек има едно нещо което много добре предусеща хората и те подтиква да правиш разни неща.. моят вътрешен усет крещеше БЯГАЙ.. аз не бягах - и си го изядох;) За сега тоя усет НИКГОА не ми е казвал - ДРЪЖ. Но чуя ли го - няма да се осъмня че точно това трябва да направя!

Избрах това име преди години и от тогава го използвам на някой места. Не уча история и никога не бих. Иначе за безразборните връзки - точно така, точно това имам предвид, никога не съм търсил безразборни връзки, никога не са ме привличали, не са ми интересни.. просто искам човек до себе си, това е. Отностно обсвебването от демони - тия неща не ги рабирам, всеки си вярва в неговите си неща и аз съм християнин но чак обсебвания.. не. Въпроса ми е защо мислите че пиша като жена? за първи път чувам такова нещо

И аз никога не съм писал такива фермани, но имах нужда да се излея в тоя момент. Не го направих за никой друг освен за себе си, и ми помогна по-добре се почувствах:)